Но Шекспир не го е разбирал
Ти като дух от бутилка излезе
от някакъв сайт за познанства случайни.
Навярно ме взе за поредната глезла,
а аз теб - за моя Ромео... навярно.
Не казвам, че бе несериозен - напротив -
звучеше по-дръзко от сметка за парно.
Разбуждаше моята нежност на котка,
понеже бе моят Ромео... навярно.
Сънувах те жадно във сънища ярки,
по-живи от всичко познато реално.
Дали и за теб бях Специалната? Вярвах!
Усетих в теб моят Ромео... навярно.
И нищо, че беше съвсем виртуален
и само по думи те сричах... банални.
Ромео така си е най-идеален.
Но Шекспир не го е разбирал... навярно.
© Христина Мачикян All rights reserved.
