akbar94 (Габриела ДЕ) akbar94 (Габриела ДЕ)
2 12
Oct 30, 2019, 9:28 PM  

Ноември

892 0 1

Нека ти разкажа 
Как времето в мен е спряло
Цветовете на есента 
Са също толкова измамни
Колкото топлото в кафявите очи
А, някога ноември беше любов
Сега пусто и празно 
Са две крайности на
Една есенна история
Която с капещи листа
Ти пише на сбогуване
И изпраща тишини

А някога ноември беше
Сега не е
Нещо повече
От нищо и никакъв месец
Който напомня 
За началото на края
На един край
От самото му начало

 

Ноември никога не е бил

По- далечен и студен

Ръцете ми изстинаха от протягане

Към невъзможното

А, градът изведнъж стана
Прекалено голям 
За да ни побира 
В една прегръдка

 

А някога ноември беше..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела ДЕ All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0