akbar94 (Габриела ДЕ) akbar94 (Габриела ДЕ)
2 12
Oct 30, 2019, 9:28 PM  

Ноември

880 0 1

Нека ти разкажа 
Как времето в мен е спряло
Цветовете на есента 
Са също толкова измамни
Колкото топлото в кафявите очи
А, някога ноември беше любов
Сега пусто и празно 
Са две крайности на
Една есенна история
Която с капещи листа
Ти пише на сбогуване
И изпраща тишини

А някога ноември беше
Сега не е
Нещо повече
От нищо и никакъв месец
Който напомня 
За началото на края
На един край
От самото му начало

 

Ноември никога не е бил

По- далечен и студен

Ръцете ми изстинаха от протягане

Към невъзможното

А, градът изведнъж стана
Прекалено голям 
За да ни побира 
В една прегръдка

 

А някога ноември беше..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела ДЕ All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0