Ноември
555
1
2
Ноември си отива -
печален, но щастлив.
Полекичка заспива -
замислен, плах и тих.
В носталгия полита
по слънчевите дни
и в студове връхлита,
преди да отшуми.
Тъй топъл бе, омаен,
като че беше май.
Със въздух лек, нехаен,
със дъжд от свежест - рай.
Мълчи, но носи мъка -
тъй бързо прелетя!
Душа му пъстролика
кога дойде - замря.
Бленуваното лято
ни върна - в своя храм,
с мечти на звездно ято
нощта ни даде плам.
Ноември! Тъй различен,
кога си бил такъв?
Засмян и мелодичен,
със пролетен си дъх?
Защо е днес сбогуване,
поспри, не, остани!
Туй месечно редуване
в душата ми боли.
Че, кратки като песни,
минават всички дни -
от месеци чудесни -
в години старини.
31.11.09 към 1.12.2009г.
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
