Razkolnikova (Ангелина Кънчева)
121 129
Dec 17, 2009, 11:28 PM

Ноември 

  Poetry » Other
408 1 2

Ноември си отива -

печален, но щастлив.

Полекичка заспива -

замислен, плах и тих.

 

В носталгия полита

по слънчевите дни

и в студове връхлита,

преди да отшуми.

 

Тъй топъл бе, омаен,

като че беше май.

Със въздух лек, нехаен,

със дъжд от свежест - рай.

 

Мълчи, но носи мъка -

тъй бързо прелетя!

Душа му пъстролика

кога дойде - замря.

 

Бленуваното лято

ни върна - в своя храм,

с мечти на звездно ято

нощта ни даде плам.

 

Ноември! Тъй различен,

кога си бил такъв?

Засмян и мелодичен,

със пролетен си дъх?

 

Защо е днес сбогуване,

поспри, не, остани!

Туй месечно редуване

в душата ми боли.

 

Че, кратки като песни,

минават всички дни -

от месеци чудесни -

в години старини.

 

 

31.11.09 към 1.12.2009г.

© Ангелина Кънчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??