Feb 9, 2011, 11:48 PM

Ноемврийски ден

  Poetry » Love
1.2K 0 1

 

 

 

 

Крадеше от съня,

но и присъстваше в сънищата ми.

Обсебваше мечтите,

но и разсейваше мислите ми.

Вдъхнови всяка чута песен,
но и превърна стиха в своя облик.

бе заедно с мен по улицата,
когато се лутах в спомени.

Изтри  грижите ми за една минута

и сложи усмивка за цяло денонощие.

Какво стори ти със мен

след онзи ноемврийски ден!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сара All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...