Ще мога ли с тебе да свикна,
със тебе – в която се спънах?
Дано! Но в процеса на свикване
дано да не ми омръзнеш.
А зная, че рискът си струва.
С очи ме разтваряш, разтваряш
и всички обичани чувства
ми дават утеха и вяра,
че мога и с мене да свикна
и вътре във мен да не зъзна,
и даже в процеса на свикване
аз няма да си омръзна.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
