Ще мога ли с тебе да свикна,
със тебе – в която се спънах?
Дано! Но в процеса на свикване
дано да не ми омръзнеш.
А зная, че рискът си струва.
С очи ме разтваряш, разтваряш
и всички обичани чувства
ми дават утеха и вяра,
че мога и с мене да свикна
и вътре във мен да не зъзна,
и даже в процеса на свикване
аз няма да си омръзна.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
