Ще мога ли с тебе да свикна,
със тебе – в която се спънах?
Дано! Но в процеса на свикване
дано да не ми омръзнеш.
А зная, че рискът си струва.
С очи ме разтваряш, разтваряш
и всички обичани чувства
ми дават утеха и вяра,
че мога и с мене да свикна
и вътре във мен да не зъзна,
и даже в процеса на свикване
аз няма да си омръзна.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
