Ще мога ли с тебе да свикна,
със тебе – в която се спънах?
Дано! Но в процеса на свикване
дано да не ми омръзнеш.
А зная, че рискът си струва.
С очи ме разтваряш, разтваряш
и всички обичани чувства
ми дават утеха и вяра,
че мога и с мене да свикна
и вътре във мен да не зъзна,
и даже в процеса на свикване
аз няма да си омръзна.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
