Sep 28, 2006, 11:07 PM

НОКТЮРНО

  Poetry
1.4K 0 3


/класик-джаз парти/

Пианото прашасваше
във ъгъла.
Не то, а струните му,
зарязали и водката,
и портокаловия сок.

И днес вратата
се отвори.
Влетя, по онзи,
всечовешкия закон
самотен саксофон.

Щастливи, черно –
белите клавиши
поглъщаха
поредна партитура.
А саксофонът
дрезгавото повиши –
прегръщаха се
пред и над култура.

Клавиши, клавиши,
струни...
струни, клавиши...
...на малка водка
с портокалов сок...

“Отворена за теб врата –
това все едно не е врата”
“I’m still looking for the summer.”



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Делфи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...