Номинация :)
Не ми се мисли, какво си мисля...
(Не ще ви кажа, не ме молете!)
Хъ, що пък не, като се размисля,
не съм скръндза... Не, забравете!
Омръзна ми да ходя се с усмивка,
като че някой орисал ме е така.
То, няма що, Бог дал ми е обвивка
не за смях, ми за сълзи, за тъга...
Обаче аз напук ли правя, що ли?...
Като се ухиля, насреща все народ -
усмихват се, показват зъби бели
(като в реклама на... Теле... шоп).
Заради усмивката ще се изложа,
заради нея вчера случи се една...
Така се засрамих и се тревожа,
цяла треперя, не мога се успокоя.
Не знам, дано не съм права сега,
ала надушвам - ще има излагация.
Конкурс щели да проведат в града -
за „Мис Усмивка" имам номинация.
Затова се чудя - да ходя... или не...
И мисля си - дали да не избягам?
Ама ще кажат: „Таз баба е диване!",
и дето се вика - родата ще излагам.
Мале, що казах, ей я излагацията,
ми че то трябваше да бъде изненада...
В номинирането май е обърквацията,
по ми приляга „Мис Клюкарка баба".
:)
28.07.2008г
(цикъл "Похортували си баби млади")
© Анета Саманлиева All rights reserved.
