Нощта е моята стихия,
тиха, тъжна и сама.
Тя носи в себе си магия
на силна любеща жена.
Нощта е призрачно красива
със свойта черна топлина,
с "огньовете", които я убиват,
и със свойта дива тишина.
Да, тя е моята стихия,
разпалва чувствата, страстта.
И съжалявам аз ония,
които се страхуват от нощта!
© Ана Николова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
