Нощ...
Нощта е моя...
Аз съм в нейна власт...
И мисли в сънен леден мрак
спохождат ме, като мъгли.
И плачеща жена...
Без болка, без тъга и обич...
Само пустота...
Нощта е моя...
Аз съм в нейна власт.
Неканен влезе в съня ми,
естествено, почти и на шега.
С нежна струна сърцето трепна.
Сподавен стон...
И сън ли бе?
Сън... Мечта... Ридание...
Копнеж за полет...
Или пък страдание...
А може и илюзия... мираж.
Нощта е моя...
Аз съм в нейна власт.
Часовникът тиктака...
Отмерва времето на тлеещата жар,
за силен огън в мен копнеж бушува.
А смела ли съм,
за да продължа?
Рано ли пристигнах...
По-скоро закъснях...
© Дани All rights reserved.