Нощ в старата гора...

Нощта се спусна от звездите

с воал над старата гора,

зверчетата в деня укрити

събудиха се за игра.

Луната нещо закъснява,

та някак бързо се смрачи,

но във столетната дъбрава

просветват хиляди очи.

Във тъмното самотен бухал

мълчи във поза на мъдрец,

обажда се от нейде чухал*-

нали той бoжем е певец...

Във езерото крякат жаби,

щурци допълват този хор

и от вибрациите слаби

в миг гръмва целия простор...

Със очертания неясни

и причудливи всеки храст

започва бързо да нараства

с размазан в тъмното контраст...

Край езерото самодиви

започват весела игра,

във полунощ хора извили,

люлеят гъвкави бедра...

И пеят за любов, която

в живота пада се веднъж,

но е измамна като вятър,

жена когато срещне мъж,

а между старите дървета

се движи пътник закъснял-

за самодивска блага срета

случайно тук се озовал...

... Той в тази нощ, като в легенда,

със тях ще бъде в Любовта

и никога не ще погледне

отново с тръпна страст жена!...

Коста Качев,

23.11.2013.

*чухал-подобна на бухал, но значително

по-дребна от него нощна птица.