Aug 25, 2009, 7:54 PM

Нощ в сънища

  Poetry » Other
743 0 1

Светлина и проблясъци

от сенки и крясъци,

тъмнината се слива

със зората красива.


Свещи запалени

и розите алени,

в умората сива

всичко заспива.


А навън тишината

се стопява във мрака,

дъжд тихо пее

и буря вилнее.


Облаци бели,

откъде са се взели,

скриват звездите 

далеч от очите.


Нежни крила

прегръщат нощта,

всичко приспиват

и в зората умират.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теди Дамянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...