oki76 (Иван Иванов) oki76 (Иван Иванов)
102
Jan 28, 2008, 1:08 PM

Нощен дъжд

  Poetry » Other
727 0 4
 

НОЩЕН ДЪЖД

 

Нощта е пуста. Няма ги звездите.

Дъждът е само скитник тази нощ.

От толкоз мъка натежа небето.

Капчукът се превърна в дявол лош.

 

Сънят избяга някъде в простора.

Дърветата сега са моя страж.

А любовта, която ме крепеше,

стопи се и възкръсна във мираж.

 

Със раница, изпълнена с надежди,

на път ще тръгна утре призори.

Със скитник дъжд, във утро мрачно,

ще търся твоите добри очи.

 

Подслон ще търся някъде далече.

Към хоризонта мълком ще вървя.

С ръце, протегнати към всеки срещнат,

ще търся аз човешка топлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0