Нощен дъжд
НОЩЕН ДЪЖД
Нощта е пуста. Няма ги звездите.
Дъждът е само скитник тази нощ.
От толкоз мъка натежа небето.
Капчукът се превърна в дявол лош.
Сънят избяга някъде в простора.
Дърветата сега са моя страж.
А любовта, която ме крепеше,
стопи се и възкръсна във мираж.
Със раница, изпълнена с надежди,
на път ще тръгна утре призори.
Със скитник дъжд, във утро мрачно,
ще търся твоите добри очи.
Подслон ще търся някъде далече.
Към хоризонта мълком ще вървя.
С ръце, протегнати към всеки срещнат,
ще търся аз човешка топлина.
© Иван Иванов All rights reserved.
