Нощен сняг
и в неговата девствена милувка
градът притихнал спеше. Своя бяг
бе сякаш спряло времето. С целувка
от звезден скреж бездънното небе
бе приласкало посребрени клони.
И въздухът кристално ясен бе,
готов вълшебни звуци да отрони
© Ангел Веселинов All rights reserved.
