Нощна агония
Душа разкъсана без глас крещи,
зове щастие, докоснато едва.
Заслепени с мрак пресъхнали очи
взират се, жадуват изгрева.
Бледнее вече в спомен плах
настояще, вчерашно реално,
макар изстрадано, се връща пак
и нощта се стеле бавно…
Сърце измамено трепери в ужас
от предстоящето мъгливо,
по което тлееше от страст,
но е вече плашещо и сиво.
И сънят не идва с избавление -
напомня мислите злокобни,
след миг се будя пак с терзания,
с надежди още по-нищожни.
Първи лъч в сумрака
прекъсва нощната агония,
но озарил реалност жалка -
денят тъмнее от страдания.
© Мартина All rights reserved.
