Нощна целувка
Аз зная как родило се е утрото горещо
след нощната целувка на бялата луна.
Дали наяве? А може би в съня те срещнах.
Ръката ми не иска пак сама.
...
Вместо отговор:
Протегни я. Докосни ме. Ще успееш.
Мисля, ще успееш този път.
След нощната целувка на луната бледа,
с раждането трудно на деня, след тази дълга нощ…
Вземи ръката ми, стопли я.
Навън студено е, вали.
И искам в твоите прегръдки да се скрия,
за да превърнем в магия нашите мечти.
Вземи ме в своите обятия,
без страх. И ме прегърни – до болка,
с любов, приятелю. Тогава… не успяхме,
но все още имаме своя шанс…
31.10. 2007
NG/nnn
© Нели All rights reserved.
