Не е нощ, а е черна дантела,
на звезди, не - златисти цветя
или черно лале, нежно вплело
аромат сред тревите в мечта.
Не е нощ, а изящно пиано
вае звуци, расте в тишина,
на луната от морската кана
капе слята любов в светлина.
Не е нощ, като стих се разлива
и във всяка минута блести,
не е нощ, миг тържествен се слива
с изгрев в розова мида почти.
© Милена Френкева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
