Oct 10, 2006, 12:59 AM

Нощна носталгия

  Poetry
1.2K 0 4

Нощ. Сладка фантазия обсипва мислите с тъга.
Красота изниква в съзнанието, но тя е недостижима.
Невидима за очите и неосазема за пръстите.
Тя съществува само там - в дълбокия вир пълен с ароматна вода. Само отблясъци на луна по повърхността...Потапяне...Лекота...Изплуване...Сълзи

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветан Цеков All rights reserved.

Comments

Comments

  • красиво е
  • като следи от гореща длан по заскрежен прозорец...
  • Що така ми хареса това, пич!
  • Нощ. Сладка фантазия
    обсипва мислите с тъга.
    Красота изниква в съзнанието,
    но тя е недостижима.
    Невидима за очите и
    неосазема за пръстите.
    Тя съществува само там -
    в дълбокия вир пълен с ароматна вода.
    Само отблясъци на луна по повърхността...
    Потапяне...Лекота...Изплуване...Сълзи


    Аз така го разчетох, но дали е така, не знам ...

    Поздрав и усмивка.



Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...