Нощта
която със наслада ме прегръща,
романтика във вените разлива
и в блудница разпътна ме превръща.
Разпалва откровения и страсти,
възбужда дивата човешка жажда
за късчета неизживяно щастие,
което в мрака от любов се ражда.
От паяжина риза ми изплита -
на сутринта да скрие голотата,
нахранва ме с парченца лунна пита,
а после... пак ме връща на земята.
© Нели Вангелова All rights reserved.