Нощта бе красива...Само бялата нощ
Бяла си.
- Искам да видя твоята нощ.
Бяла жена танцува.
В бяла нощ,в щастие.
- Искам да бъда със теб.
Тиха си...Тихо красива...
Замлъкват дневните шумове.
И пияните нощни подвиквания,
са отдавна далече ...
Защото танцуваш във бяло, -
в бяла нощ, в мене, във мен...
Съблича звездите си Космосът.
И излита душата ми.
Леко.
Нагоре.
Далече.
Душата...
В най – красивата нощ...
Усещам плътта на живота -
живата плът и красивото...
Голата смърт,съвършенството бяло.
Жената,
живота...
Отворил съм всичкото си,
ти всичкото твое...
Прозорец в прозорец –
и залез и изгрев...
- Искам да бъда ...Да бъда във теб...
Плът и нощ...Съвършенство...
И няма ни - огнени сенки. Тела.
Избухва луната...
Всичкото синьо край нас...
Всяко топло желание
потъва във стаята.
В нощ,
в грях,
в смях,
във Душа!
Сякаш казвам:
- Искам да бъда със теб.
Сякаш казваш:
- Искам с тебе да бъда...
В нощ вечна...
- Искам да видя твоята нощ.
Бели тела танцуващи.
В бялото ,в най - щастливото бяло.
- Искам в твоите нощи да бъда...
- Във всичките нощи...До края.
В бяла нощ...в щастие.
...
Идва цялото утро...
Със изрева.
Буден съм.
Идват шумове.
Ден.
Светофарени...
Хората...
Телата се блъскат, -
телат се мразят!
Защо бяга красивото?!
-Защото е ден,Ханк!
От тези,зловещите.
Денят,погубващ мигове...
Денят убиващ идва!
Със мръсните камиони,
със мръсни вицове,
с мръсна кал,
със кал в очите,
със ритници...
Със своята война,
с убийство,
с нападение,
с ракети...
/изкуствено примирие!/
С умиращи деца,
с Адил?!
- Защо ме изостави?!
- Не, малка моя,тук съм!
Плаче.
- Те рушаха моя свят,
сирените не спираха...
Те стреляха!Те стреляха по всички!!!
Защо ме изостави,Хенри?!
- Тук съм, Адил! Тук съм,успокой се!
- Но те убиха моя брат!!
- Как...брат ти...Защо?!
- А теб те нямаше – тя плаче...
- Защо убиват, Хенри,теб те нямаше!!!
Сълзите ми ...
Сълзите ми са черни.
Жената в бяло!
Нощта...
грехът,
смехът...
Защо се губят в черно ежедневие?!
Къде е красотата . . .
Ден.
Малки трупове в малки найлони.
Преклонение в кино салон.
Защо ме нямаше?!
Защо убих?!
Бяла е.
Пребледняла.
-Не искам да видя нощта – казва Адил.
...
Бяла жена танцува.
В бяла нощ,в щастие.
- Искам да бъда със теб.
Тиха е..Тихо красива...
- Какво ти е,Хенри ,какво...
Плача в нощ бяла...Плача със сълзи...
...
- Тук съм,Адил,тук съм момиче!
При теб ще стоя!Тук съм...
Във всичките нощи...До края...
- Искам да видя твоята нощ.
Бяла жена танцува.
В бяла нощ,в щастие.
- Искам да бъда със теб.
Тиха си...Тихо красива...
Замлъкват дневните шумове.
И пияните нощни подвиквания,
са отдавна далече ...
Защото танцуваш във бяло, -
в бяла нощ, в мене, във мен...
Съблича звездите си Космосът.
И излита душата ми.
Леко.
Нагоре.
Далече.
Душата...
В най – красивата нощ...
Усещам плътта на живота -
живата плът и красивото...
Голата смърт,съвършенството бяло.
Жената,
живота...
Отворил съм всичкото си,
ти всичкото твое...
Прозорец в прозорец –
и залез и изгрев...
- Искам да бъда ...Да бъда във теб...
Плът и нощ...Съвършенство...
И няма ни - огнени сенки. Тела.
Избухва луната...
Всичкото синьо край нас...
Всяко топло желание
потъва във стаята.
В нощ,
в грях,
в смях,
във Душа!
Сякаш казвам:
- Искам да бъда със теб.
Сякаш казваш:
- Искам с тебе да бъда...
В нощ вечна...
- Искам да видя твоята нощ.
Бели тела танцуващи.
В бялото ,в най - щастливото бяло.
- Искам в твоите нощи да бъда...
- Във всичките нощи...До края.
В бяла нощ...в щастие.
...
Идва цялото утро...
Със изрева.
Буден съм.
Идват шумове.
Ден.
Светофарени...
Хората...
Телата се блъскат, -
телат се мразят!
Защо бяга красивото?!
-Защото е ден,Ханк!
От тези,зловещите.
Денят,погубващ мигове...
Денят убиващ идва!
Със мръсните камиони,
със мръсни вицове,
с мръсна кал,
със кал в очите,
със ритници...
Със своята война,
с убийство,
с нападение,
с ракети...
/изкуствено примирие!/
С умиращи деца,
с Адил?!
- Защо ме изостави?!
- Не, малка моя,тук съм!
Плаче.
- Те рушаха моя свят,
сирените не спираха...
Те стреляха!Те стреляха по всички!!!
Защо ме изостави,Хенри?!
- Тук съм, Адил! Тук съм,успокой се!
- Но те убиха моя брат!!
- Как...брат ти...Защо?!
- А теб те нямаше – тя плаче...
- Защо убиват, Хенри,теб те нямаше!!!
Сълзите ми ...
Сълзите ми са черни.
Жената в бяло!
Нощта...
грехът,
смехът...
Защо се губят в черно ежедневие?!
Къде е красотата . . .
Ден.
Малки трупове в малки найлони.
Преклонение в кино салон.
Защо ме нямаше?!
Защо убих?!
Бяла е.
Пребледняла.
-Не искам да видя нощта – казва Адил.
...
Бяла жена танцува.
В бяла нощ,в щастие.
- Искам да бъда със теб.
Тиха е..Тихо красива...
- Какво ти е,Хенри ,какво...
Плача в нощ бяла...Плача със сълзи...
...
- Тук съм,Адил,тук съм момиче!
При теб ще стоя!Тук съм...
Във всичките нощи...До края...
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
