Нощта е близо... Огнени вълни
от измерения необясними
политат към далечните страни,
към светове духопреобразими.
Небето ражда приказния пламък
и златен колорит се извисява.
Реалното в един и същи камък
след залезите тихо потъмнява.
В представата на разума живее
магията на тайнството епично.
Над битието ни ще надделее
рисунъкът божествен романтично.
Красивото не тлее сред случайност,
а с живи мигове твори безкрайност.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
