НОЩТА НА ВЛЮБЕНИТЕ
Търкаля се, търкаля се луната
по небесни теменужени ливади
и сипят се звезди, звезди в тревата
по стъпките на двама млади.
Препуска ли, препуска над земята
с невидимия кон вълшебен
Амур - с колчан стрели, с коси от злато.
И всеки негов изстрел е побéден!
И ромолят, и ромолят в тъмата
слова, изричани от влюбени поети.
А прелестна е, прелестна е тишината,
отронена от устни слети!
© Мария Костова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
