Нощта със бялата луна ме вика...
Благодаря ти, Марти...
Нощта със бялата луна
ме вика,
с виещите песове,
да вляза с всичкото си
в нея,
и да потъна в улиците...
Бързам!
Нощта и тъмната душа,
под делника,
изпраща
с тихото
покана,
и чака ме каляска...
Не...
Не е така.
Тук няма официалности.
Тук хората са жилави,
дори жестоки.
Тук всеки метър е премерен,
и всяка глътка е последна,
а не поредна!
Няма ден.
Далече е...
Нощта е зад оградата –
зад сивия, вечерен плет.
Вечерят във мълчанието
хора.
Нощта е в погледи –
тук няма просяци!
Те няма от кого да просят.
Тук има трезви сълзи
на мъже,
жени,
които нямат
нищо...
Нищо.
Звезди не пеят
и не падат често –
китари не звънят
във паркове.
Тук има хора
със истории.
Законите са
Строги...
тук!
Нощта е черен ден
с по – малко писък...
- Отивай си , боклук! -
нощта не приютява
скитници
неканени -
пияниците спят на
тротоара.
Тук всеки метър е
раздаден.
Домът на
свикналите...
Които не заспиват
с телевизора,
които не вечерят с
вино,
а вечерят...
вино.
Не идвай неподготвен тук,
приятел.
Нощта на хубаво ухае,
нощта умее да те кани.
Нощта умее да изчаква -
да прелъстява
непознатия,
да го гощава...
Но не забравяй,
че в нощта е
дяволът!
И не забравяй,
че нощта е
зла!
И не търси тук муза,
вдъхновение
за своите картини
и стихотворения!
Нощта е черна! -
Листът бял!
В нощта коват се,
брат,
ковчезите,
но погребенията
са на
светло...
Прибирам се
със плачещия вятър,
със виещите кучета,
във стая.
Оставям ги
пред прашен праг,
зад сива,
есенна ограда...
Градът
се буди
от кошмари,
или от приказно
препускане.
Светът се буди
за деня...
Нощта със бялата луна,
прибира виещите песове.
И влизам с всичкото си
в
нощ...
Потъвам
в светла тъмнина.
Денят
е бягаща жена -
в зелено
смеещ се,
жадуван ангел...
Денят е
тъмното пристанище.
Денят е нощ...
Денят е...
сън.
Денят е жажда
за живот...
Денят е
ден!
Нощта е...
нощ.
Светещ стадион -
игра на...
Клоун
в тъмен цирк.
Дъждът
и мракът
го изпращат.
В деня е древната
игра,
в нощта е древната
почивка...
Нощта със бялата луна
ще ме повика,
с виещите песове...
Нощта мечтае
за това,
денят да бъде
неин
вечно...
Нощта със бялата луна
ме вика,
с виещите песове,
да вляза с всичкото си
в нея,
и да потъна в улиците...
Бързам!
Нощта и тъмната душа,
под делника,
изпраща
с тихото
покана,
и чака ме каляска...
Не...
Не е така.
Тук няма официалности.
Тук хората са жилави,
дори жестоки.
Тук всеки метър е премерен,
и всяка глътка е последна,
а не поредна!
Няма ден.
Далече е...
Нощта е зад оградата –
зад сивия, вечерен плет.
Вечерят във мълчанието
хора.
Нощта е в погледи –
тук няма просяци!
Те няма от кого да просят.
Тук има трезви сълзи
на мъже,
жени,
които нямат
нищо...
Нищо.
Звезди не пеят
и не падат често –
китари не звънят
във паркове.
Тук има хора
със истории.
Законите са
Строги...
тук!
Нощта е черен ден
с по – малко писък...
- Отивай си , боклук! -
нощта не приютява
скитници
неканени -
пияниците спят на
тротоара.
Тук всеки метър е
раздаден.
Домът на
свикналите...
Които не заспиват
с телевизора,
които не вечерят с
вино,
а вечерят...
вино.
Не идвай неподготвен тук,
приятел.
Нощта на хубаво ухае,
нощта умее да те кани.
Нощта умее да изчаква -
да прелъстява
непознатия,
да го гощава...
Но не забравяй,
че в нощта е
дяволът!
И не забравяй,
че нощта е
зла!
И не търси тук муза,
вдъхновение
за своите картини
и стихотворения!
Нощта е черна! -
Листът бял!
В нощта коват се,
брат,
ковчезите,
но погребенията
са на
светло...
Прибирам се
със плачещия вятър,
със виещите кучета,
във стая.
Оставям ги
пред прашен праг,
зад сива,
есенна ограда...
Градът
се буди
от кошмари,
или от приказно
препускане.
Светът се буди
за деня...
Нощта със бялата луна,
прибира виещите песове.
И влизам с всичкото си
в
нощ...
Потъвам
в светла тъмнина.
Денят
е бягаща жена -
в зелено
смеещ се,
жадуван ангел...
Денят е
тъмното пристанище.
Денят е нощ...
Денят е...
сън.
Денят е жажда
за живот...
Денят е
ден!
Нощта е...
нощ.
Светещ стадион -
игра на...
Клоун
в тъмен цирк.
Дъждът
и мракът
го изпращат.
В деня е древната
игра,
в нощта е древната
почивка...
Нощта със бялата луна
ще ме повика,
с виещите песове...
Нощта мечтае
за това,
денят да бъде
неин
вечно...
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
