Над стихнал свят, над беден и богат,
една звезда блести, пулсира
в неспирен бяг на своя кръговрат.
Разпръсква светлата си диря
и през светлинните години, в мрак
и студ, луната си намира.
Гальовно рони звездния варак,
лъчите греят над всемира.
Луната грейва - от връх до овраг,
отмята мигом и раздира
на самотата тъжния воал.
Орфей потяга звучна лира. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up