Носталгично №2
450
0
0
Душата ми вие от болка,
притиска ме тази среда.
Все смятам защо и доколко,
не мога да свикна с града!
Аз правя голямата крачка
в далечния път към света,
макар че животът ме мачка,
аз искам да имам" следа"!
Изгубих си селските нощи
със едрите селски звезди.
Не мога да свикна все още
без дългите топли бразди!
Далече от татко и мама,
от моите детски мечти,
тук нямам опора и рамо,
събуждам се още в зори!
Не чувствам опора в земята,
тук тялото само е с мен,
за село ми страда душата,
частица отнеха от мен!
Надявам се, че ще привикна
и място ще имам в града.
В науката трябва да свикна,
със нея ще правя следа!
1951г. Първомай
© Христо Славов All rights reserved.
