Носталгично
Нощта изпраща своите писма
и две дузини сини телеграми.
На двора се тъмней една асма
и във съня ми иска да остане.
Сънлив петел прошавва уморен
и калдъръмът кротко се усмихва,
запалва наръч спомени във мен,
а после се унася и притихва.
Пак гърбавата круша ме теши,
подпира с раменете си небето,
че то е храм за нашите души -
със хиляди проблеми все заето.
Млад вятър се промъква-вещ крадец.
Хресва му внезапно да се връща,
където чака с ослепял гледец
като сираче бащината къща.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
