25.04.2020 г., 8:29 ч.

Носталгично 

  Поезия
608 2 5

 

Нощта изпраща своите писма
и две дузини сини телеграми.
На двора се тъмней една асма
и във съня ми иска да остане.

 

Сънлив петел прошавва уморен
и калдъръмът кротко се усмихва,
запалва наръч спомени във мен,
а после се унася и притихва.

 

Пак гърбавата круша ме теши,
подпира с раменете си небето,
че то е храм за нашите души - 
със хиляди проблеми все заето.

 

Млад вятър се промъква-вещ крадец.
Хресва му внезапно да се връща,
където чака с ослепял гледец
като сираче бащината къща.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??