Ти си градът, в който се родих.
В теб изживях и радости и мъки.
Далеч от теб, сега света открих,
но образът ти светъл не помръкна.

Явяваш се пред мен понякога на сън,
представям си те и наяве.
И колкото и да е прелестен светът,
аз всичко с теб сравнявам.

И сякаш виждам трамвай номер 6,
как завива край централната гара
и как шуми пъстрото от хора поле
на многоликия централен пазар.

Виждам алейките край стадиона
как влюбени, прегърнати вървят
забравили и грижи и умора,
събрали цялото богатство на света.

А Витоша като декор зад тебе зеленее
и твоята въздишка черна поглъща.
Блести водата на Панчаревското езеро
и слънцето гальовно те прегръща.

Ти си градът, където направих,
първите стъпки в живота и любовта,
където очи шоколадово кафяви
ми дадоха всичко, което нямам сега.

Ти си гнездото, в което се връщам,
както наяве, така и на сън.
И винаги с поглед те обгръщам,
когато трябва да тръгна на път.....