Носталгия* 4

                              ... някога в Атлантика

По залез чак изригна Урагана

и смесиха се Вятър и вода-

небето потъмня щом в Океана

удави се последната звезда...

Вибрираше на Бурята акорда

като изтръгнат в гърло на вулкан,

вълните се прехвърляха през борда

разпенени от гняв необуздан...

Стихията във всеки миг в кресчендо

въртеше подивялата си Страст:

над нас, над Океана- безогледно

и гърчеше се в лудост и екстаз...

Зловещото Око на Урагана

от Бездната ни гледаше със злост

и с Ветрове изпаднали в нирвана

там Демони застъпваха на пост...

Но до кога?.. О боже мой и колко

на Бурята гневът ще продължи?..

...А корабът се гънеше от болка-

не знаехме дали ще издържи...

Не светваше и фар:  да ни покаже

посока в непрогледната мъгла-

дори да е към остров на прокажени,

дори да сочи гибелна скала!..

Сирената пресипнало хриптеше

със Ветровете влязла в резонас

и с ужас осъзнавахме, че беше

навярно тя последният ни шанс!..

Нощта дойде, но всеки сън прогони,

а спомените идваха без ред:

възседнали възбудени неврони

във фантастичен някакъв сюжет...

...И упоен от толкоз тъжно вино,

което пих по цялата Земя-

болеше ме за твоя нощ Родино,

в която сън спокоен да заспя!...

 Коста Качев

*гр. nostos- връщане; algos- мъка, болка

Всеки знае какво е носталгия, но не всеки

го е изпитал . Наистина е болка... А казват, че

душата не боли!...