Носталгия
Остана ли сама накрая,
ще бъда като призрачна луна,
потънала в небесния безкрай
на многохилядния звезден рай.
Но щом зората зазори,
събужда в мене пориви и чувства,
за ден, изпълнен със мечти,
с любовни ласки и копнежи.
Копнеж по бягащото утро.
Копнеж по изгрева червен
на бързо настъпващия ден.
Мечта за свежата трева,
окъпана от утринна роса,
полюшвана от сутрешния бриз
и стелещата се мъгла.
Но ето, слънцето изгрява,
донася радост на света,
с топлината си ме сгрява
и радва моята душа.
Така денят минава устремено,
настъпва вечер - хладна и добра,
уморено слънцето залязва,
готово да посрещне своята сестра,
която нощем броди по света.
© Славка Григорова All rights reserved.
