Остана ли сама накрая, 

ще бъда като призрачна луна,

потънала в небесния безкрай

на многохилядния звезден рай.

Но щом зората зазори,

събужда в мене пориви и чувства,

за ден, изпълнен със мечти,

с любовни ласки и копнежи.

Копнеж по бягащото утро.

Копнеж по изгрева червен

на бързо настъпващия ден.

Мечта за свежата трева,

окъпана от утринна роса,

полюшвана от сутрешния бриз

и стелещата се мъгла.

Но ето, слънцето изгрява,

донася радост на света,

с топлината си ме сгрява

и радва моята душа.

Така денят минава устремено,

настъпва вечер - хладна и добра,

уморено слънцето залязва,

готово да посрещне своята сестра,

която нощем броди по света.