May 29, 2013, 4:06 PM

Носталгия в синьо 

  Poetry » Love
566 0 6

Когато тишината в пясъчните замъци

отстъпи плахо мястото си

на неочаквана и дръзка изневяра…

Стените се напукват и основите поддават –

обезверени от ласките приспивни на вълните,

а във покоите звучи романс на Шостакович…

Като предателство…

Като предателство, промъкнало се

тайно под клепачите,

прегърбени безпаметно

под тежестта на знакови понятия…

И аз бях там…

И аз събарях…

А приседнал после в подножието на тъгата си –

видях: последната обречена любов

да къса ябълки

в градината безмълвна на септември…



© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??