Носталгия в синьо
Когато тишината в пясъчните замъци
отстъпи плахо мястото си
на неочаквана и дръзка изневяра…
Стените се напукват и основите поддават –
обезверени от ласките приспивни на вълните,
а във покоите звучи романс на Шостакович…
Като предателство…
Като предателство, промъкнало се
тайно под клепачите,
прегърбени безпаметно
под тежестта на знакови понятия…
И аз бях там…
И аз събарях…
А приседнал после в подножието на тъгата си –
видях: последната обречена любов
да къса ябълки
в градината безмълвна на септември…
© Красимир Чернев All rights reserved.
