smile1 (Валка) smile1 (Валка)
5 448
Oct 18, 2008, 10:23 AM

Нося светлина

  Poetry » Love
916 0 19
Пристъпвам боса
по килим от есенни листа,
и слънце нося
в ръката си,
на теб да подаря.
Във мъжката ти длан
да го поставя,
носи го, като Божи дар!
Сърцето от отмала
да загрява,
в очите ти да пали
златна жар.
А ти,
раздавай чувства огнени,
от думи -
слънчеви слова!
На всички
от любов оголени,
затопляй ледени тела!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валка All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0