НОТИ ЗА ДЪЖД И САНДАЛИ
Въздухът съхне, кожа от тъпан е станал,
пламват небесни камшици със ярка следа.
Лятото тича през нивата с прашни сандали,
тъмно зелен е дъхът му, роден в резеда.
Клони притихват, скрили език от камбана,
капки забързани стигат земята със звън.
Локви повиват небето, засукало рано
своята първа кърма от втечнения сън.
Вятър-гайдар с ръченица от билото слиза,
в стъпките хуква планинският ручей влуден.
Като ръкав от сватбарска кенарена риза ...