Нов втори шанс
След двадесет и една годишна кома
се събуждам и отварям отново очи
Събуждам се в приказка, ближейки рани
след дълъг път по който пак не ми се върви.
От небитието идваме и пак там отиваме
способни ли сме ? ... живота си да разбираме?
Пътека лъкатушеща косо над пропастта
на края на която, ни чака смъртта
На Господ за тебе, въобще не му дреме
захвърлен си в свят свят пълен с проблеми
Майчица една връз тебе имаш да бди
една майчица сине за теб ще скърби!
Това което не ме убива ме прави по-силен
затова по някой път се наранявам жестоко
но нищо, защото раната зараства
а обидната дума наранява дълбоко
Ден след ден – мисия една
Търся те, искам те – душата да спася
Душата да спася тялото за да не страда
и живота ми да се превърне в истинска наслада
Понякога отправям взора си към звездите
друг път се заглеждам надалече в планините
заслушвам се във вятъра свистящ покрай ушите
и чувам ударите на сърцето си в гърдите
С тежко извайвам моята мускулатура
с учене обогатявам своята култура
Живота ме оформя като майстора дърво
но с длетото във ръката съм аз – както и аз съм то
Думите не стигат да опиша мисълта
и не всички чувства мога с тях да изразя
А нов втори шанс от проклетата съдба
надеждата ме храни че ще е преди смъртта
Връщам се от ада, където за всеобща
изненада, бях награден с първата награда
Приз с пиниз за артист дяволист
Заслуга за прелистен лист по нечий друг каприз
Не е толкова близо ковчега
за мене приготвен - там друг ще погреба
Човека без вера без доблест без срам
без капчица милост заравям го там
Няма ли го Господ - ето го сатаната
справедливост няма - играе само парата
Така е и в душата, като няма разум
остава пустотата - прикрита от лъжата
Мечтая си само за здраве и топлина
и въобще не ме интересува вашата игра
Сменям листа, оставям дяволиста,
Артиста – сигурен път към антихриста
© Явор Бачев All rights reserved.
