Mar 3, 2010, 2:46 PM

Нова надежда

  Poetry » Love
1.2K 0 2

Лош човек до скоро бях, 
от алкохола ценни мигове проспах.
Но от нищото ти се появи
и смисъла на живота ми ти промени.
Вдън земя се намирах аз,
животът ми бе голям ужас.
Но щом аз чуя твоя глас,
изпадам във голям екстаз.
Желанието за живот ми се връща,
сърцето ми със обич те обгръща.
Сякаш от рая ти дойде,
за да спасиш моето сърце.
Когато лицето ти с усмивка се изпълни,
в мене трепват искри и мълнии.
Не искам аз да те губя,
а цял живот искам да те любя.
Ти направи ме нов човек,
ти си моят божий лек.
Като слънце огряваш моя свят,
чувствам се отново млад.
Всеки миг, със теб прекаран,
е като най-щастливата ми заран.
Благодаря ти, че си ти до мене,
благодарение на теб сърцето ми не стене.
Болката изчезва, с радост се изпълвам,
положителна енергия наоколо аз бълвам.
Ти си моята нова надежда,
която живота ми със щастие зарежда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...