Аз съм друга песен
и косите ми са чупливи.
В дъждовната есен
скитам по пътища криви.
Ти ме извая
в мимолетно дихание,
което в безкрая
е черно изгнание...
Днес се прераждам
с мъки Сизифови.
А колко отдавна
предрекох го в стихове.
Кръгът се пречупва
и чувам гласа си.
Пак ще съм луда,
но далеч от гнева си.
© Катя All rights reserved.
Поздрави за стиха!
Малко остана argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
