Нова тема за размисъл
Завърнах се за месец на Балканите –
през отпуската в родната страна
с вода и слънце ще лекувам раните
от дългата раздяла със дома!
Защото на морето, в планината
с приятели добри ще отморя
и близки в градове и във селата
ще посетя и ще се веселя!
Да се почувствам волен като вятър
и силен като горд балкански лъв!
О, тази стара тръпка е позната
за българо-саксонската ми кръв!
Но само седмица едничка бе ми нужна
на наша почва, за да разбера
доколко на сърцето ми са чужди
бездействието, дупките, сметта...
Кое се промени в манталитета
и как Европа ще ни промени,
щом виждам хора с празни портмонета,
нехаещи, оплетени в лъжи!
Въздиша родолюбието в рамките
на местническо-географски вкус!...
И уж тежи на мястото си камъкът?!
Уж вярват днес по-истински в Исус?!
Планетата за всички е родина –
да търсим родството и с другите народи!
И нека мир, любов и светлина да има –
една звезда щастлива да ни води!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да, сериозна тема за размисъл...
Как ми се иска децата ни да намерят своето достойно място в Родината си, да открият тук своето щастие, да родят и отгледат здраво и гордо поколение, а да ходят в чужбина, когато си пожелаят, било на екскурзии, било, за да представят научни открития, иновации пред чужденците, било, за да представят изкуството и културата на България... Ех, размислих се и се размечтах... -
Да, заглавието пасва добре.
Стихът наистина провокира... "за размисъл"...
И не става дума за идеализъм, нито за патриотизъм, а за нещо и изконно, и сакрално...
В този смисъл усещането след прочита на стиха е "дърво без корен", а...
<a href="http://www.youtube.com/watch?v=Q2ZLnNx-QDY&feature=related" target="_blank"> дърво без корен не бива... >>> </a> -
Добре, че и бозата не си включил, защото наистина щях да се защипя. Разбирам те, но много напред си отишъл - за вселенския патриотизъм ще трябва още много време да извървим!
-
Разочарованието често се оказва по-силно от носталгията.За съжаление!
Изживян стих, хареса ми ! -
Летиш, Поете!
То и ние се опитваме тук, ама само като подхванем попътен вятър...
Но ще стане - повечко време трябва само... още 20 години, да речем...
Бъди! -
"И нека мир, любов и светлина да има –
една звезда щастлива да ни води!" - Нека!, приятелю!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"Кое се промени в манталитета
и как Европа ще ни промени,
щом виждам хора с празни портмонета,
нехаещи, оплетени в лъжи!"