Mar 12, 2009, 12:45 PM

Новата магия (на любовта)

  Poetry » Love
831 0 0

Новата магия (на любовта)

 

Когато тя си тръгна,

обгърнат бях с мъгла.

Тя сърцето ми изтръгна,

проклинах своята съдба.

 

Не вярвах,

че ще я забравя,

преживея,

че ще ù простя.

Но мина време

и за мене

тя просто избледня.

 

Сега със теб е друго,

ти изобщо не дойде,

но сърцето пак го няма,

ти магически го взе.

 

Но тоз път

от магията

красива

и добра,

и най-могъщият

магьосник

не мож’ ме отърва!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...