Feb 9, 2010, 12:51 PM

Ново начало

  Poetry
631 0 2
Потънах в тишина и спомени бледни,
пророних сълза, за да се стопля...
Опит направих за теб да си спомня,
но споменът, странно, беше заключен!
Разумът не дава сърцето да види
грозния белег от твоите обиди...

Без билет полетът ми се оказа,
летях стремглаво и право надолу,
но някаква сила в мене подсказа,
че се раждам за ново начало!

Твърде болна ми била душата
и сърцето изхабено,
много съм се примирявала с нещата,
а себежертването недооценено...

И тази мисъл ме зарадва,
Бог не забравя добрите...
Шумолеше хартия, драскаше писало...
Знаех! За мен се пишеше ново начало!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеляна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...