stel88 (Стеляна) stel88 (Стеляна)
3 80
Feb 9, 2010, 12:51 PM

Ново начало

  Poetry
628 0 2
Потънах в тишина и спомени бледни,
пророних сълза, за да се стопля...
Опит направих за теб да си спомня,
но споменът, странно, беше заключен!
Разумът не дава сърцето да види
грозния белег от твоите обиди...

Без билет полетът ми се оказа,
летях стремглаво и право надолу,
но някаква сила в мене подсказа,
че се раждам за ново начало!

Твърде болна ми била душата
и сърцето изхабено,
много съм се примирявала с нещата,
а себежертването недооценено...

И тази мисъл ме зарадва,
Бог не забравя добрите...
Шумолеше хартия, драскаше писало...
Знаех! За мен се пишеше ново начало!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеляна All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0