Oct 9, 2011, 11:58 PM

Новотоние

  Poetry
714 0 9



Вятър палав

скъса колието на нощта

и блестящи перли

пръснаха се по небето,

духна леко в чаша

със шампанско прекипяло

и луната

с пяната дантелена зави,

а върху щурците

брулна пожълтели

есенни листа.

От уплаха,

те цигулките си скриха

и увисна в мрака

студена тишина.

 

Само в мен

един тон напевно

неспирно-топло

и ликуващо звучи -

Ти…

 

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...