Вятър палав
скъса колието на нощта
и блестящи перли
пръснаха се по небето,
духна леко в чаша
със шампанско прекипяло
и луната
с пяната дантелена зави,
а върху щурците
брулна пожълтели
есенни листа.
От уплаха,
те цигулките си скриха
и увисна в мрака
студена тишина.
Само в мен
един тон напевно
неспирно-топло
и ликуващо звучи -
Ти…
© Ласка Александрова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
