Dec 17, 2005, 11:11 PM

Нужни са двама

  Poetry
2.3K 0 2
Както няма огън без жарава ,
така и любов без болка няма...
и дори и чистата любов голяма
понякога страдание ни причинява.
Всяко създание лишено от обич е клето,
всяко сърце без любов е проклето.
Едно дърво огън не прави,
огън поне с две се пали.
За сам човек щастие няма,
самотата е житейска драма.
Дори да поиграеме на дама
пак нужни са поне двама.
И аз понеже съм сама
търся втори за игра...
може на дама,може и на любов,
ти ела...чуй моя зов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно е, браво! Много добре си го написала, не си казала конкретно нещо, а си оставила то да се усети от всеки. Наистина много ми харесва.6 от мен
  • Интересно е!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...