Някакъв дъжд... и след него
някакъв дъжд...
… някакви стъпки
събира се вода
земята преглъща
някакъв дъжд орехов забравен
стъпките вехтите изпокъсани
прелива водата
земята прашно преглъща
кой би помислил
че той ще се върне
със звънец на шията
да го чуват кога шлюпти по земята
да изпълни чернозема
със желание и зачатие
да изближе оцелелите керемиди
да отнесе утайките от улуците
на въздуха да вдъхне нов
въздух пречистен новороден
продължава да прелива
ще се насити скоро гърлото
и ще се задави
ще загине плодът
и ще го изплюе смачкан
пак ще го изпратим
по същите стъпки с които дойде
още по-дрипави
времето и мъката ще попиват бавно
с тях и ние
звънецът му остана тук
завързан е за изгнилата лоза
и пресипнало дрънчи
само от някакъв вятър…
© Мариян All rights reserved.
