Сънувах, че вървяхме двама с теб,
в далечен парк накрая на земята,
и бе стопен невидимия гнет,
отново бяхме с тебе Светлината.
Усещах се спокойна и жена,
войникът в мен се беше уталожил,
държах аз смело твоята ръка,
а ти копнеж в сърцето ми бе сложил.
Говорихме си много за преди,
за моите огромни тежки рани,
за общите ни вятърни следи,
на сигурно в небесното прибрани. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up