Nov 10, 2021, 8:02 PM

Някога

Poetry » Other

929 1 6

Някога ще бъда твоя,

от ранни зори до топли вечери...

ще съм любов, стихия...

а може би и красива птица...

...За да мога да летя...

от гнездо на гнездо да събирам,

приятели добри

и свободно да излитам!

Някога ще бъда твоя,

ще се радвам на малките неща.

Ще се нагримирам и облека,

за да бъда жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

iren5 (Ирен)

Напиши го НАгримирВам и ще бъде още по-брутално. Като е да е.

2021-11-11T16:35:15+02:00
Иринакис (Ирина Колева)

Имах предвид, че в компанията на НАгримирани жени изпитвам леко безпокойство. Но това е може би само мое внушение, извинявам се😊

2021-11-10T21:31:17+02:00
palenka (П Антонова)

? На аватара си гримирана.

2021-11-10T21:12:46+02:00
дъждове (Димитрина Владимирова)

Аз предпочитам натуралната красота. Благодаря ти за коментара, Ирина!

2021-11-10T21:07:33+02:00
palenka (П Антонова)

"от ранни зори до топли вечери..." А през нощта чия?

2021-11-10T20:40:56+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0