Mar 29, 2022, 11:12 AM

Някога бях птица

  Poetry
622 0 0

Понякога седя и просто слушам.

И сещам се за времето преди много луни.

Събирам всичко в моето дълбоко.

И само крясъкът на гларус ме завръща пак на кея зеленясал.

Дали е имало море без чайки, и без гларуси преди?

Тогава става ми крилато. Ръцете си не вдигам, да не литна.

А думите прибързано напират да кажат своята вечна молитва.

 

Понякога седя и слушам как простичко шепти вълна.

Как разговаря тихо.

Самотен гларус разперил крила, ме причестява, като в стар ритуал.

И ставам пак безкрайно вярващ, като дете на плажа, като в моята първа любов.

Като грях без греховност.

Като в някакъв стар рокендрол.

В мрежите изплетени от времето преди много лета.

В рибарското утро на моята вечно пияна нощ.

Бавно пак във мен се влива тая стара сила, незапомнено красива.

Някога наречена любов.

 

Някога, някога - преди много лета. Сякаш бе вчера.

Във началото на всички моменти.

В оплетена мрежа от страст за живот, за безкрайни лета, и солени тела като риби.

Някъде загубен в синевата, като лодка във безкраен океан.

Някъде в очите на едно усмихнато босо момче.

Нося се по вятъра. Дали човек ли съм, или птица- аз не знам. Но чувствам - вятъра ме носи.

Кръжа по вятъра и грача безумно с първия вик на света.

Някъде,някога, преди много лета

Някога бях птица - летях, просто бях, и го знаех.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...