Някой да ми продължи римата
Каква злосторница съм само!
Преструвам се на пухкав сън,
спуснал се като небесна манна,
заспят ли ме - кошмарен гръм;
на вик, тъй дълго спотаяван
в момичешкото "вече съм",
че е заседнал - хрип сподавен,
и ни навътре чезне, ни навън;
на възвестяваща зора камбана
с тържествено-кристален звън,
усещането е съвсем измамно,
заслушай се добре - "мрън-мрън";
съцветията с белота омайна
на натежал от сладостта салкъм,
ако с "обича ме" се заиграят,
подкожно влизам като трън.
Флиртувам с вятъра, галантно,
на чаша звездопад в уютен хълм
...................................................
...................................................
© Таня Донова All rights reserved.
