Някой ден, ще легне мракът и над мен,
ще бъде есен, ще росне тих дъждец.
Човек - човек, ще каже:"Добър ден!",
ще вейне стар, добър ветрец.
Някой ден леглото ми, ще махнат,
ще видят стиховете ми накуп.
Дали, ще хулят или ахнат?!
"Той Старият е бил поет? Или пък луд?!"
Някой ден, там някой, ще забрави
написано от мен - до мен писмо
и гълъб плах до него, ще остави
на мойте внуци бялото перо.
© Хари Спасов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
