Някой ден, ще легне мракът и над мен,
ще бъде есен, ще росне тих дъждец.
Човек - човек, ще каже:"Добър ден!",
ще вейне стар, добър ветрец.
Някой ден леглото ми, ще махнат,
ще видят стиховете ми накуп.
Дали, ще хулят или ахнат?!
"Той Старият е бил поет? Или пък луд?!"
Някой ден, там някой, ще забрави
написано от мен - до мен писмо
и гълъб плах до него, ще остави
на мойте внуци бялото перо.