Някой ден, ще легне мракът и над мен,
ще бъде есен, ще росне тих дъждец.
Човек - човек, ще каже:"Добър ден!",
ще вейне стар, добър ветрец.
Някой ден леглото ми, ще махнат,
ще видят стиховете ми накуп.
Дали, ще хулят или ахнат?!
"Той Старият е бил поет? Или пък луд?!"
Някой ден, там някой, ще забрави
написано от мен - до мен писмо
и гълъб плах до него, ще остави
на мойте внуци бялото перо.
© Хари Спасов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
