Някой ден ще си отида...
Тези думи прозвучаха
като писък в моето лице,
силно трепна крехкото сърце,
а ръцете пребледняха.
И страхът по - малко се промъкна,
в миг завзе и цялата душа.
Рано или късно ще си тръгнеш,
без дори да мога да те спра.
Някой ден далече ще отидеш,
далеч от мен с другиго в нощта,
твърде надалече, за да видиш,
как проронвам и последната сълза.
Но аз ще продължа да те обичам,
във живота само тебе имам
и макар, че на съдбата се обричам,
това ще бъде мойта приказка красива...
© Марто All rights reserved.
