Nov 29, 2012, 11:23 AM

Някой диша до мен

  Poetry
705 0 1

 

 

                           През прозореца влезе нощта

                           с две танцуващи пеперуди,

                           с тази синя, магична луна,

                           дето идва на края на лятото.

                         

                                    Някой диша до мен,

                                    някой спи и сънува:

                           Газим боси в прохладна река

                           самодостатъчни и безметежни...

                           Не търсим брод... С любовни пръсти

                           докосваш мократа ми кожа.

 

                           Като спасение си, като прошка!

                           Като пречистване, като катарзис!

                           Не мога да те разделя от себе си,

                           не мога да те пусна да си тръгнеш!

 

                                     Някой спи и сънува

                                     края на дългото лято...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...