Къде някой плаща, къде с вересия,
Превърнал на кръчма небесния свод
Въздиша и пуши, и пие ракия
Един непонятен, почти бивш народ.
Захвърлил сам себе си в тясна килия,
Сам тръгнал да търси в дълбокото брод,
Загася огнища и в бясна кушия,
Предлага на другаде своя живот.
И чака водач, свобода на тепсия.
Обесен, продаден, оставен в залог,
Народе, повярвай ти сам си месия,
Ти сам си избран и си близо до Бог.
Ти сам си велик, не народ – чудесия
С любов оцеляла и жива, и тук.
В забрава ще мине и тази магия
на лошите песни, на тъмния звук.
Стани, изправи се над тази стихия.
Светът е небе и море, и цветя.
И някъде да се усмихва Мария
така като може единствено Тя.
© Бисер Бойчев All rights reserved.
Поздрав!