Някъде

Poetry

384 0 1

Към прехода по основание все тичам,

облечена в скърби,трудно дишам,

просто искам да изчезна в мъглата,

И тихо, тихо да се слея с тишината...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

черна_настръхнала_котка (Ева Пастир)

Миниатюрата е сравнително добра и ако продължиш да пишеш подобни, можеш да задобрееш в жанра. Можеш и по-добре, рууммейт😘

2024-11-19T19:30:00+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0